Безкофеиновото кафе е истинско кафе, от което е премахната по-голямата част от кофеина, преди да бъде изпечено. То е създадено за хора, които обичат вкуса и ритуала на кафето, но искат да ограничат кофеина – например вечер, при чувствителност към кофеин или по лични предпочитания. Важно е да се знае още в началото: безкофеиновото кафе не е „напълно без кофеин“ във всички случаи, но обикновено съдържа много малко количество в сравнение с обикновеното кафе.
В каталога на Lucaffebg има конкретен продукт „Decaffeinato“ като кафе дози, описан като 100% арабика и „0,01% кофеин“. Това е пример как безкофеиновото кафе може да се предлага във формат, който е удобен за машини за хартиени дози.
Процесът на декофеиниране се прави със зелени (неизпечени) кафе зърна. Причината е проста: в този етап кофеинът може да се извлече по-лесно, а след това зърната се изпичат нормално. Основният принцип е, че кофеинът може да се разтвори и отдели, а целта е да се запазят колкото може повече ароматни вещества.
Най-често се използват три групи методи: с вода, с CO₂ и с разтворители.

При водния метод зърната се обработват с вода и филтри, които улавят кофеина. Най-познатият пример е Swiss Water Process, описван като метод, който използва вода, температура и време за премахване на кофеина.
Този тип методи са търсени от хора, които предпочитат да избягват разтворители. От гледна точка на вкуса, идеята е да се запазят „характеристиките на произхода“ максимално добре, но все пак е нормално да има лека промяна спрямо версията с кофеин, защото процесът неизбежно влияе на част от съединенията в зърното.
Тук се използва въглероден диоксид под високо налягане (свръхкритичен CO₂), който извлича кофеина от зърната. Процесът е описван като селективен към кофеина и като метод, който може да запази добре ароматните качества, защото не разчита на класически разтворители.
CO₂ методът често се използва при по-големи производства и има репутация на „чист“ подход, но в практиката вкусът пак зависи от качеството на изходното кафе и от това колко добре е направен процесът.
Това са методи, при които кофеинът се извлича с помощта на разтворител, а след това зърната се обработват така, че остатъчните количества да са в регулационни граници. В САЩ използването на метиленхлорид за декофеиниране е разрешено при лимит за остатъци в крайния продукт, а различни източници посочват, че процесът е регулиран и се счита за безопасен при спазване на стандартите.
Етил ацетат (EA) е друг подход, често описван като разтворител, който може да бъде с естествен произход (в природата се среща в плодове), но въпреки това пак е разтворителен метод. Вкусът при разтворителните методи може да бъде много добър, когато изходното кафе е качествено и процесът е направен добре, но и тук има вероятност за лека промяна в ароматния профил спрямо кафе със същия произход, което не е декофеинирано.
Най-важното за ориентация е сравнението в чашата, а не проценти върху етикет. Много източници посочват, че декофеинирането обикновено премахва около 97% от кофеина и в чаша безкофеиново кафе често остават ориентировъчно няколко милиграма, като стойностите варират според метода и размера на напитката.
Това означава, че ако сте изключително чувствителни към кофеин, е важно да знаете, че „0 кофеин“ почти никога не е реалистично за стандартно безкофеиново кафе, но количеството е значително по-ниско спрямо обикновено кафе.
Краткият и честен отговор е: да, може да има промяна, но тя не е еднаква при всички кафета и не означава автоматично „по-лош вкус“. Причината е, че процесът на отделяне на кофеина влияе не само на кофеина, а в някаква степен и на част от другите разтворими вещества, които участват в аромата.

При много безкофеинови кафета хората описват вкуса като:
Това не е правило за всички. При добре направено безкофеиново кафе, особено ако е от качествена арабика, резултатът може да е много близък до версията с кофеин, особено в напитки с мляко или при еспресо профили, където плътността и сладостта са на преден план. Пример за такъв позициониран профил е описанието на Lucaffé Decaffeinato като „меко и плътно еспресо“.
Различните методи имат различна репутация относно запазването на ароматите, но важното е следното: няма метод, който гарантира „нулева разлика“ при всички кафета. Водният метод се рекламира като щадящ към „характеристиките на произхода“, CO₂ методът се описва като селективен към кофеина, а разтворителните методи са широко използвани и регулирани.
Ако пиете еспресо или капучино, търсете безкофеиново кафе, описано като подходящо за еспресо и с плътност. Ако пиете филтър или дълго кафе, търсете профил с по-ясен аромат и балансирана киселинност.
Ако използвате машина за хартиени дози, безкофеиновите дози са най-лесният начин за постоянен резултат, защото дозата е предварително измерена.
Ако правите кафе с мелачка или автоматична машина, изберете кафе на зърна.
Ако нямате мелачка и използвате мока/филтър или машина, която работи с мляно кафе, мляното е практично решение.
Безкофеиновото кафе не е „по-устойчиво“ на стареене. То губи аромат със същата логика като обикновеното кафе: контакт с въздух, влага, топлина и светлина. Ако вкусът е плосък, много често причината е свежест и съхранение, а не самият факт, че е безкофеиново.

Безкофеиновите зърна често се държат малко по-различно при екстракция, защото структурата на зърното е минала през допълнителна обработка. Това не означава, че „се прави трудно“, а че понякога са нужни малки настройки.
Ако чашата е прекалено кисела или „тънка“, обикновено помага по-пълна екстракция (по-фино смилане или малко по-дълго протичане). Ако е прекалено горчива и суха, обикновено помага по-къса екстракция (по-едро смилане или по-кратко време). Не е нужно да променяте много параметри наведнъж.
Ако напитката е водниста, обикновено е нужна по-фина настройка на смилането или малко повече кафе спрямо водата. Ако е горчива, смилането може да е твърде фино или времето на контакт твърде дълго.
С мляко част от детайлите се заглушават, затова плътният еспресо профил се усеща най-добре. Това е и причината много хора да предпочитат безкофеиново като капучино или лате, когато искат вкус без силния ефект на кофеина.
Безкофеиновото кафе се прави чрез отделяне на кофеина от зелени кафе зърна, най-често с вода, CO₂ или разтворители. В чашата остава малко количество кофеин, но значително по-малко спрямо обикновеното кафе.
Вкусът може да се промени леко, защото процесът влияе на част от ароматните вещества, но при качествено кафе и правилно приготвяне безкофеиновото може да бъде меко, плътно и приятно, включително като еспресо и напитки с мляко.